Чудомир: “— Когато бог иска да накаже някого, прави го учител”

Доказано е, че една страна е толкова силна, колкото силна може да бъде образователната й система. Следователно можем да се наредим до слаботелесните в измерването на силата. Защо? Нека започнем с факта, че качеството на нашата образователна система спокойно може да се олицетвори с визията на Трабант. След като Яворов успя да накаже всички на последните матури, учениците осъзнаха горчивия вкус на живота – тази година няма да има пари за Слънчев бряг, защото те ще отидат за частни уроци. За докарването до това положение ще обвиняваме всички права, които образователната система даде на подрастващите сополанковци. Понякога наистина си мислим, че Ръсел Питърс е бил прав, когато е казал, че трябва да започнем да бием децата си. Има резон в цялата работа, защото ако не бием децата си, те ще започнат да бият учителите си и резултатът изобщо няма да ни допадне. Публикуваме истината на Ръсел, защото откриваме сериозен мотив зад забавните истории.

Осъзнаваме колко трудно може да бъде отглеждането на едно дете, защото знаем какви са заплатите, знаем и колко трудно бихте могли да купите нов iPhone, защото всички останали в училище имат. М-да, училището е мястото, където комплексираните родители мерят… самочувствието си и се опитват да купят любовта на децата си, защото през останалото време не се прибират у дома. Училището е мястото, където малките същества продават всичките си номера и вярват, че нищо няма да се случи. Стана така, защото някой отмъкна голямата дървена показалка от ръцете на преподавателя и го превърна в карикатура на грозна реалност. Освен ниската заплата, той трябва постоянно да обяснява на “златните деца”, че неговият предмет е важен, въпреки различията в социалния им статус. Преподавателят идва на училище със стара бяла Жигула, докато вие оставяте детето с лимузина. Как точно желаете да има равенство в отношенията? И как очаквате да повярва, че математиката е полезен предмет.

Преди много години, един умен човек с тонове ирония в сърцето, написал безсмъртен материал за учителите. Той започвал с едно много просто, но много вярно изречение: “Когато бог иска да накаже някого, прави го учител.”. Чудомир едва ли се изучава в днешната образователна система, защото би създал трудност сред младежите, а някои дори може да се изпотят и настинат, осмисляйки текста, следователно ще кажем само, че разказът се казва “Наш Пондьо” и за нас ще остане класиката за изобразяване на родния ученик.

Всеки човек носи добри спомени от училището си, защото именно там са се намерили преподаватели, които са били плътно зад своята идея и не са се страхували да плеснат по една лапа зад врата ви. Като мъже и жертви на тази форма на “насилие” смеем да твърдим, че имаше много положителен ефект и допринесе за правилното развитие, отхвърляйки всеки закон на социални грижи и подобните закрили на детето. Въпрос на време е да видим и първата институция, която ще носи сериозното име “Закрила на преподавателя”. Защо позволихме ситуацията да излезе от контрол?

Нека започнем с факта, че нито един родител не уважава въпросната институция, но все пак е убеден, че детето му е духовен наследник на Айнщайн. Само тук може да видите родителите, които се разправят с преподаватели за ниските оценки. С това доказваме, че уважението е повече от нулево – отрицателно е. Съвременният ученик има умен телефон, таблет, лаптоп, никакво уважение и компенсира липсата на елементарното си възпитание с огромна доза арогантност.

След като сме се докарали до там, сякаш е време да дадем малко права и на преподавателя. Нека напомним, че на Балканите не се толерира американско поведение и никой не го интересува колко богати са мама и тате. Защо не добавим и единиците за поведение, а като бонус ще сътворим и възродим доброто старо ТВУ – в САЩ има много такива, а устатите родители просто не съществуват. В едно такова можеше да изпратим групичката младежи, които прецениха, че е редно да ритат старци по улиците, защото имат твърде малко занимания. Нека не забравяме, че американската образователна система наказва питомците с обществено полезен труд, а по родните улици си личи, че е повече от необходим. Не е ли време да започнем да пишем глоби за непристойно поведение? Все пак е доказано, че това е работещ модел за регулиране на отклоненията. Вашето дете показва среден пръст, не уважава никого и освен това идва с нож в училище? Желаете ли молбичка за кредитче, с което да изплатите провиненията? Със спечелените пари спокойно можем да мотивираме преподавателите, да възстановим кабинетите и да ви уверим, че няма да има нито един ден “дървена ваканция”, защото парното е спряно. Съжаляваме деца, ама купонът свърши и е време да научите, че животът не е американска комедия, в която всеки се опитва да се хареса на красавицата на класа.

Не би трябвало да има свят, където родителите да оправдават поведението на децата си с думи като: “Аз съм я нападала, ама не мога постоянно да я нападам, защото тя ми е дете и от мен зависи утре да стане човек!”. Съжаляваме, ала преди това може да помислите за днешните действия, а до утре има време. Време е да върнем онзи преподавател, който сплескваше бушона! Уважаеми ученици, продължавайте в същия дух и запомнете един много важен съвет – казвайте “моля”, когато пускате поръчката за двоен бургер с картофки. Изобщо не можем да оправдаем децата, защото и родителите им не могат да се оправят с тях.