А грижата за учителя?

Темата за психическите тестове разбуни за пореден учителите. Гневни реакции, иронични постове и нескрита обида. Мои колеги коментираха предложението като поредно унижение за учителя и обидна дискриминация. Разбира се логичен е въпросът защо само учителското съсловие ще бъде задължено да преминава проверка за психическа устойчивост. Рискови професии са всички, които работят с хора, макар учителите да се срещат с най-уязвимите – децата и тийнейджърите. За съжаление напрегнатата на пръв поглед дискусия бързо заприлича на буря в чаша вода. Както всяка от поредицата протестни вълни, които наблюдавам от средата на лятото. Мине се не мине месец и някоя авангардна идея на министерството, представена като поредна стъпка от образователната реформа, разтърси учителските групи из някоя социална мрежа. И всичко си оставя затворено между клавиатурите на компютрите или стените на учителските стаи. Ако не броим една протестна декларация на учителския синдикат към КТ „Подкрепа“, провокирана точно от психотестовете.

Вярвам ще се съгласите, че в месеците на сериозни промени в образованието редом с въвеждането на заредени с енергия идеи се лансират и много недомислени или прибързани решения. Къде да поставим скандализиращото предложение за задължителните психотестове? Ако искаме да бъдем убедителни опоненти задължително трябва да противопоставим аргументите и на двете страни. И така господин Диян Стаматов казва, че в класните стаи няма място за учители с психически отклонения защото са опасни за децата. Едва ли някой  поставя това условие под съмнение. Не вярвам  да не се съгласите, че макар и рядко в класните стаи влизат учители с психическа затормозеност, опасно агресивно поведение или дори неприкрита педофилия. Сигурен съм, че мнозина от нас познават и такива колеги.

През последните десетилетия учителят работи в изключително изнервяща среда и под небивал чиновнически, родителски, директорски и обществен натиск. Стрес, който вместо да бъде обуздан ескалира с всяко следващо изискване, поредната претенция, с всяка нова заповед. Няма съмнение, че днес силно изнервените учители са значително повече в сравнение с преди 20-25 години. Процес, в който учителите са жертва, а не виновници. Да, в училище няма място за педофили, за истерици, за насилници. Ако питате мен там няма място и за учители, които излъчват агресия, обиждат и си служат с психически тормоз. Само, че питам има ли място в училище за невъздържани и разглезени ученици, агресивни родители и деспотични директори? Има ли място за зависими от дрога и алкохол тийнейджъри, които представляват тройно по-голяма опасност от който и да е учител? Има ли място за психически неуравновесени подрастващи, които не познават други аргументи освен физическото насилие? Да припомням ли случаи от последните години на физическа разправа от страна на ученици към учители или на брутални родители, които раздават юмручно право в класната стая? Всички документи от последните месеци са силно загрижени за децата. А грижата за учителя? Нея не я виждам в нито един министерски документ. Няма съмнение, че държавата трябва да предпази децата от опасни прояви, включително и от учители. Но имам съмнения дали държавата разбира, че е оставила без каквато и да е закрила учителите. Защото когато предявяваш поведенческа претенция към учителя, трябва да му осигуриш среда, която няма до провокира психически разстройства  заради които да бъде наказан.

В изобилието от документи, които подготви в контекста на реформата, държавата не положи и минимални усилия за да защити учителя. Точно обратното.  Още по-либерална среда, която генерира невъздържано, неуважително  и ненаказуемо поведение на разглезените или зле възпитани ученици. Все по-силно влияние на родителите върху учебния процес и работата на учителя без да бъдат предвидени каквито и да е мерки за защита на учителя от растящата родителска претенция,  често гарнирана с психическо и физическо насилие. Гузно мълчание и нерешителни действия спрямо дрогата, която необезпокоявано влиза в училища и създава неконтролируеми проблеми.  Психическо изтерзаване на учителя с лавина от задължения и изисквания, непосилни не за осем, а дори за шестнадесетчасов работен ден. Нескончаем контрол върху работата на учителя, практикуван от образователни управления, училищни ръководства, обществени съвети, социални служби, изпитни центрове, министерство без допълнителни гаранции за защита на правата и достойнството на преподавателите. В българското образование работят предимно жени, мнозинство твърде крехки за да се противопоставят на растящата простотия, административния произвол, родителския натиск или немотивираните ученици. Източниците на стреса, който понякога уврежда психиката. Доброто здраве, на което в крайна сметка учителят ще бъде принуден да доказва и за което търпи санкции и дори уволнение.

Учителят беше първоначалната цел на закона. После преместиха фокуса към ученика. Така и трябва да бъде, защото децата са смисълът на образованието. Но все пак за да се възползват от благинките на реформираното образование са нужни учители. Естествено психически здрави, но и достойни и уважени. Като начало от своето министерство, после от обществото и децата. Адмирирам грижата на държавата. Но нека бъде с поглед и върху учителя.

Автор: Иво Райнов, учител