Добър учител е този, за когото родителите говорят с признателност

Антоанета Вутова е от всеотдайните учители, които наистина не липсват у нас, макар много да се говори за обратното. Образованието ни има нужда от промяна. Възпитанието, което детската градина и училището дават – също.

Кое е най-важното, за да е един учител добър учител?
Най-важното, за да си учител е да имаш желание да бъдеш учител. Когато говорим за добър учител, разбирам такъв учител, който дори след много години практика не престава да се вълнува от предстоящия час в класа. Всеки урок започва с ентусиазъм. Добрият учител е обаятелна личност, която привлича учениците в клас. Уменията му за общуване предизвикват уважението на учениците и провокират желанието им да споделят, да се доверяват, да се съветват с него. Добрият учител е всеотдаен в работата си. Високата професионална подготовка и непрестанно повишаване на квалификацията са неизменна част от визията на добрия учител. Той е и добър съветник, подкрепящ наставник, стимулиращ сътрудник. Провокира и консултира с разбиране на проблемите и възможностите на отделния ученик. Той е отзивчив, справедлив и добронамерен. Добрият учител притежава цяла съвкупност от качества и те се проявяват в трудната му и отговорна работа. За съжаление те рядко се оценяват високо. По-разпространена е тенденцията ученици и родители да недоволстват от учителите. А всеки от нас помни поне по един учител и разказва за него с любов и признателност. Добрият учител е този, който оставя приятни, вълнуващи и трайни спомени в учениците си и те разказват за него години наред след училището! Добър учител е този, за когото родителите говорят с признателност и благодарност. Защото оценяват неговите усилия и разбират, че възпитанието е невъзможно без взаимна подкрепа, доверие и разбирателство.

Призвание, занаят или професия е учителството?
Определено не е занаят. Според Класификатора на професиите е професия. Но за всички, които са учители с желание и ентусиазъм, това е призвание. Дори и дарба! Творчеството е неизменна част от учителския труд. Работата на учителите е многостранна и отговорна. Призванието е вдъхновение. Удовлетворението от работата е основна движеща сила.

Ако бяхте министър на образованието, кое ще е първото нещо, което бихте направила?
Първото нещо, което ще направя, ако съм министър на образованието, е да премахна външното оценяване. Особено след четвърти клас. Ще направя държавните зрелостни изпити по желание. В днешно време, когато децата трудно се задържат в училище, защо образованието да не е по желание? В законодателството се набляга предимно на санкции за родителите, ако децата не ходят на училище. За прилежните ученици и техните родители няма поощрения. За учителите е добре известно, че похвалата и добрата дума вършат чудеса. Бих наблегнала на придобивките и положителните страни за родителите и децата, ако ученикът е прилежен и посещава училище. Ще построя училище. Ще се постарая да са няколко. Въпреки усилията материалната база остава остаряла и амортизирана. В една елитна столична гимназия в класната стая видях само нащърбени маси и изпочупени столове. Не ми се вижда рационално децата да обикалят от стая в стая и да мъкнат тежките раници. И да заварват все едно и също: изподраскани маси и строшени столове. Неуютно е да няма къде да си оставиш помагалата или екипа за физкултура. Всеки ден учениците да са номади и да пренасят багаж от вкъщи до училище. Като редови учител усещам дейността на министъра само по заповедите за ваканции, учебни и неучебни дни. И хиляди справки за това или онова, от които не виждам ефективен резултат. Качествената промяна на духа на образованието, на високата професионална компетентност, на разнообразието на методите на преподаване зависят от учителя, който влиза в клас. Той е факторът, който вдъхновява или обезкуражава учениците.

Не абдикират ли родителите днес от възпитанието на децата, оставяйки го изцяло на учителите?
Да си родител е най-тежката работа на света. Трудно е не само за учениците, но и за техните родители. Няма еднозначен отговор. Всяко дете е отделна реалност, свързана с множество фактори. Някои родители абдикират. Когато оставят детето в детската градина или училището, смятат че там учителите трябва да го научат на знания, умения и навици. Това, което става там, не ги интересува много. Очакват високи резултати, ако детето няма такива, обвиняват учителите. Други родители се вълнуват от преживяванията, успехите и проблемите на децата си в детската градина или училището. Приемат присърце писането на домашни работи и задания за вкъщи. Положителна тенденция е появяването на организации за подпомагане на родителите. Смятам, че родители, които търсят съвети, подкрепа, чужд опит и различни мнения, заслужават уважение. Родителите заслужават помощ и признание. Често разпространена практика е да се разменят обвинения между родители и учители. Едните обвиняват другите, че не са възпитали и научили децата. А целта е да се работи в сътрудничество, съвместно да се преодоляват проблемите, да се постигне разбирателство в името на проспериращото развитие на детето. Да се изгради от ученика успяваща и амбициозна личност, която да се справя с неуспехите, да се стреми към самоусъвършенстване, да получи знания и умения как да постига целите си.

Кое ви мотивира и дава сили да продължавате да сте педагог?
Много са тези неща, които ме мотивират. Това, което ми дава сили се побира в две думи. добри думи от учениците, от родителите, от ръководството на училището и колегите. Незабравими щастливи мигове, които преживявам всекидневно с учениците. Когато детенце застане до бюрото ми и ме гледа упорито, докато го погледна. И ми каже, гледайки ме в очите обичам те! Да повтарят учениците ми колко е забавно да учиш! Да идват в класната стая и да казват искам да уча! Да се появят сълзи в очите ни, когато се разделяме в края на учебната година. Родителите, които виждам всеки ден, да ми разказват, че детето им говори добри неща за мен вкъщи и колко му харесва в училище. Като чувам благодарностите на родителите, се чувствам доволна и удовлетворена. Радвам се, когато учениците показват най-доброто от себе си и се гордея с тях. Защото това е най-високата оценка за моята работа. Да виждам широко отворените им очи в час, как попиват всяка моя дума, затаили дъх за още знания и любопитство към ученето. Това ме амбицира да бъда още по-всеотдайна и ентусиазирана. Когато вървя из квартала, да чуя как мои ученици крещят името ми, за да ме поздравяват толкова години след завършване. Родителите им да се спират и да си говорим за миналото и настоящето на нашите деца. Това е признание за труда ми и ми дава криле за висок и продължителен полет.

И хиляди такива мили моменти, които не могат да се преразкажат. Те трябва да се преживеят!